Филтър на резултатите
X - продължителност на отговора в секунди, Y - брой отговори. За увеличаване - маркирайте с мишката. За намаляване - кликнете два пъти.
с анимацията на ораторията се събираме около четири пъти. аниматорите, които участват, са в повечето случаи и аниматори през годината при редовното вероучение... ораторията е много добре дошла за родителите, защото така се грижат за безопасността на техните деца. присъединяват се деца практически от цяла словения - добро местоположение за всички, които работят в центъра на любляна.
в нашата енория имаше проект за оратория. няколко срещи, изпълнение и това е всичко. тази година го имахме за първи път и бяхме много доволни. ако продължим с ораторията, ще организираме срещите по-рано, с по-богато съдържание, с професионална помощ, много по-рано. в енорията се провеждат огромно количество дейности, но нито една не е свързана (по съдържание, тематика) с ораторията.
свързване на цялото село; срещаме се на всеки 14 дни, през летните месеци и до 2 пъти седмично, аниматорите отиваме през лятото за уикенд на море, по време на ораторията аниматорите спим в помещенията на селото; групите се преплитат помежду си, така че сме активни при скаутите, а от аниматорите на ораторията създадохме и групи за кръщение, подготовка на ясли
през лятото не се срещаме в рамките на анимационни срещи (освен пред ороторийните дни), а на младежкия катехизис, певческия хор... ороторият е важна част от летния програма, която не само енорията, но и местността предлага на децата. практически нищо друго, насочено към децата, не се случва в нашия край през лятото. в същото време дава на младите възможност за активност, добра компания, принадлежност и личен растеж във вярата.
ораторият има голяма роля при нас. организираме два летни оратория, есенен ораторий и ораторски следобеди всеки месец един.
проектът оратория има много важно място в нашата енория. що се отнася до децата и младежта, ораторията за нас представлява вероятно най-важното енорийско събитие. основната причина е предимно положителният отговор и готовността на всички енориаши да помогнат при реализирането на ораторията. във всеки случай, голямата част от работата я вършат аниматорите. с проекта сме много доволни. духовно и личностно растем, а също така чрез игра и разговор приближаваме на децата истинските ценности. по-широко показваме и на родителите и съгражданите, че става въпрос за много положителен проект. срещаме се често. преди ораторията имаме около 5 по-дълги срещи (започваме в края на март), следват срещи на отделните групи (песни и танци, сцена, големи игри, откриващо и закриващо събитие...). седмицата преди ораторията прекарваме заедно уикенда, а последните два дни преди началото обикновено са посветени на работни акции (поставяне на сцената, транспорт на материали и т.н.). краят на ораторията не означава край на аниматорските срещи. срещаме се на различни вечери (забавни, креативни, дебатни и т.н.) и като група подготвяме още миклавжуване (представление за деца при идването на св. миклавж), карнавало и участваме в други проекти в енорията (дни на майките, благотворителни концерти), момчетата организират и някакъв спортен турнир, момичетата - някакъв концерт и т.н.
ораториумът е най-голямият проект в нашето село, който засяга младите аниматори и участниците. много съм доволна от него, тъй като става въпрос за утвърден екип за организиране, а в същото време това винаги е ново предизвикателство, особено да се наберат достатъчно аниматори. срещаме се от март нататък, първоначално на всеки 14 дни, а по-късно всяка седмица. освен ораториума организираме и ораториен ден (един или два на година), коледна литургия, празнуване на свети никола, стараем се да оживим младежката група.
ораторият в нашата енория всяка година успешно се провежда, но забелязваме постоянно и постепенно намаляване на участниците. провеждаме го веднъж годишно. срещите се провеждат от април нататък веднъж на 14 дни, а когато сме по-близо до ораторият, веднъж седмично.
ораторият играе важна роля в почивната работа. както децата, така и аниматорите са много доволни, тъй като това се вижда по броя им.
ораторият всъщност е централно събитие в енорията както за младите (аниматорите), така и за децата като участници. чрез анимационната група започнаха да се събуждат и останалите дейности в енорията - младежки св. литургии, банд, младежки срещи...
…Повече…
като водещ аниматор съм с тях основно на подготовките за оратория, тъй като вече дълго време съм в друга енория. аниматорите се познават помежду си. аз ги познавам от периода, когато бях сама с тях като аниматорка при редовното вероучение, францисканските деца и семейните ваканции.
понякога изискваме твърде много от по-младите нови аниматори (все повече гледат на нещата от развлекателна гледна точка).
организирането на различни дейности през годината е едно от ключовите значения за запазване на истинския ритъм на анимационната група.
разбира се, понякога се случва това вълнуващо настроение да отслабне, но бързо се поправя. особено такова настроение важи за времето на ораторията и след нея. винаги се свързваме в наистина здрава група, която обаче скоро след ораторията отново се разпада, не може да се задържи по никакъв начин, за съжаление.
атмосферата се засилва и кулминира в края на ораторията
...че някои са доста "несериозни" относно посещенията на срещи и т.н. - имат "твърде много други ангажименти"...
ние събираме аниматорски екипи, аниматори директно пред самия ораторий, до сега беше голям проблем да се привлекат местни аниматори.
вече няма вдъхновение при средношколците, студентите са прекалено заети и вече уморени. тези студенти, които остават, са много полезни.
необходимо е да се слушат аниматорите, да се вземат предвид техните забележки и преди всичко да се вдъхновява с пример.
проблемът е в поемането на отговорност. всеки би искал нещо да се случва, за да помогне, но никой не иска да поеме главната роля, така че тя винаги пада на едни и същи, понякога малко 'бутаме' някого в ръководството, което не е винаги лошо, нито добро.
понякога трябва да се подтикват; в противен случай смятам, че повечето усещат отговорността, която поемат като аниматори, но се намира и някой индивид, който не е особено отговорен.
проблемът представлява непоследователност, където в момента не можем да направим много, защото живея в друг град и през годината не мога да ръководя и анимационния екип.
когато са в осми клас и включени в ораторий, получават възможност да бъдат деветокласници помощници на аниматорите... след това бавно стават аниматори.
ще търсим най-ефективната рецепта как да ги получим
придобиваме ги чрез бирмански групи
по бирми ги поканим да се присъединят към нас, а след това имаме цяла година училище за аниматори.
по-големите ученици имат възможност преди да влязат в гимназията да ни помогнат при изпълнението на определен проект - но само като вид помощници. пример: подготвяме игра за свети никола, те получават задача да сменят сцената между сцените. освен това, например, на ороториума в рамките на "преспиването" - една нощ по-големите участници могат да пренощуват на ороториума - получават малко повече възможности за социализиране с аниматорите. това са два примера, където до известна степен се запознават с функционирането на нашата група. вярно е, че след това някои може да дойдат заради приятели или покана, но повечето от тях (и съм убеден, че така е най-добре) се присъединяват сами. свещеникът обявява, че следващата седмица е първата среща за ороториума и че са поканени всички, които искат да се присъединят към групата. в резултат на това е толкова по-хубаво да наблюдаваш младежите, които сами са решили да дойдат, тъй като с това показват, че им пука и така активно се включват в групата.
мисля, че в нашия случай става въпрос за смесица от всичко изброено. :)
всички нови аниматори са поканени на въвеждаща среща.
рес, да предимно водители, но и по-стари аниматори. в крайна сметка можем да се научим много един от друг. ако дам пример: след оратория провеждаме обширна рефлексия (казваме плюсове и минуси, какво ни е харесало, какво не); тази година двамата водители получихме лист, на който беше посочено, че на един аниматор са му харесали разсъжденията на по-старите аниматори (в рамките на подготовката имахме и обширна дебата за ценностите на тазгодишните катехизи). така че, отново най-важното: пример (и също разговор)
всичко това бих могъл да отметна.
само забележка относно последната възможност по този въпрос: може би би било по-добре да се каже, че аниматорът може да се запознае с тези ценности. мисля, че днес всеки има възможност да живее християнските ценности навсякъде. въпросът е само как те се предават. проблемът не е в това, че не можем да ги живеем. често те не са достатъчно обяснени, а най-вече при обучението и предаването липсва пример. така че аниматорската група чрез пример и разговор може да придаде смисъл на тези ценности на аниматора по начин, по който той може да ги живее навсякъде, не само в рамките на групата. това по някакъв начин се свързва с въпрос 4.a.