"уф, ти си тъжен... не ти харесва... разбирам... виждам... уф." както и да е, одобряваме чувството, което той изпитва, но изчакваме, докато емоцията отмине и свърши, а след това говорим.
не обръщам внимание.
зависи от ситуацията: понякога игнорирам, понякога обяснявам, че не си струва да се сърдиш и да се биеш, понякога силно прегръщам.
в зависимост от обстоятелствата - защо се е ядосал, дали сме на публично място или у дома, дали сме сами или има и други членове на семейството. понякога спокойно съм до него, прегръщам го, опитвам се да го разсмея, да играя, да предложа нещо приятно, понякога му позволявам да бъде сам, докато гневът отмине, понякога строго с няколко аргумента го моля да спре да хвърля предмети и т.н., задължително говорим, когато се успокои.
поставих ръка на рамото му и казах, че всичко е наред.
чакам няколко минути и отивам да поговоря с детето, да му обясня защо не можах да направя нещо, както той искаше, и затова се разсърди.
говоря спокойно и се опитвам да успокоя и да предложа ситуация, ако не се успокои, да предложа нещо, което му харесва (бисквитка, да се повозим на колело или филм).