Отворен достъп до изследвания в историята на науката

Уважаеми колеги,

в последно време инициативата за отворен достъп до научна информация се осъществява на междудържавно ниво, създават се хранилища за отворен достъп. По целия свят се проучва мнението на потребителите, в публикуваните анкети преобладават техническата готовност, информационната грамотност и правните аспекти.

В тази анкета бихме искали да научим повече за методите, които историците на науката използват за търсене и обработка на научна информация, каналите за разпространение на информация, както и оценката на отворения достъп в изследванията на конкретни научни области.

Резултатите от анкетата ще бъдат представени на 5-та международна конференция на Европейската асоциация по история на науката в симпозиума Инструменти за изследване и занаята на историята, а заключенията ще бъдат отразени в Насоките на комисията по библиография и документация (структурен подраздел на Международната асоциация по история и философия на науката) относно отворения достъп, с цел оптимизиране на разпространението на научна информация и запазване на научното наследство.

При създаването на анкетата ценни коментари предостави координаторът на асоциацията на научните библиотеки на Литва eIFL-OA д-р Гинтаре Таукеviчиене, използвани бяха данни от eMoDB.lt: Отворен достъп до електронни научни бази данни за Литвапроект Публично разпространение на резултатите от научната дейност на научните и учебни институции на Литва в списания с отворен достъп и институционални хранилища и други източници за отворен достъп.

 

Сърдечно ви каним активно да изразите своето мнение и предпочитания, отговорите на анкетата очакваме до 15 септември т.г.

 

Анкетата е анонимна.

 

С уважение

Д-р Бируте Рейлиене

Председател на комисията по библиография и документация (структурен подраздел на секцията по история на науката и технологиите на Международната асоциация по история и философия на науката)

Имейл: b.railiene@gmail.com

 

Речник на отворения достъп:

Отворен достъп – безплатен и неограничен достъп до интернет до научни изследвания (научни статии, данни от изследвания, доклади от конференции и друга публикувана материал), който всеки потребител може свободно да чете, копира, печата, записва на своите компютърни носители, разпространява, извършва търсене или предоставя линкове към статии с пълен текст, без да нарушава авторските права.

Стил на описание (или библиографско описание) – съвкупност от данни, представени в стандартна форма, необходими за идентифициране и описание на документ, част от документ или няколко документа (Енциклопедия по библиотекознание). Създадени са много стилове на описание (например, APA, MLA) и техните варианти. Международният стандарт е създаден за насоки за цитиране на информация за библиографски референции (ISO 690:2010).

Институционално хранилище – цифров архив на интелектуални продукти, в който се съхранява, разпространява и обработва научната продукция и академичната информация на съответната институция или на няколко институции.

Резултатите от анкетата са публично достъпни

1. По какъв начин най-често получавате най-новата научна информация в своята област (можете да отбележите няколко избора): ✪

Не използвамПонякогаЧесто
Библиотека на работното място
Картотечни каталози на библиотеките
Електронни каталози на библиотеките
Литовски академични бази данни
Бази данни на чуждестранни издатели (например, ScienceDirect, Emerald, IEEE и др.)
Универсални търсачки (например, Google)
Специализирани търсачки (например, Google Scholar)
Научни информационни търсачки (например, Scirus, Scitopia)
Абонирам се за новини по имейл (услуга Alerts)
Абонирам се за новини с помощта на RSS технологията
Преглеждам абонирани научни списания в своята област
Онлайн форуми за учени (например, LinkedIN, ResearchGate и др.)
Научни събития (например, конференции, представяния на книги и др.)
Неофициални срещи с колеги

2. По какъв друг, не споменат по-рано, начин често получавате най-новата научна информация в своята област?

3. По какъв начин получавате пълнотекстови документи за своите научни изследвания (можете да отбележите няколко избора): ✪

Не използвамПонякогаЧесто
От списания с отворен достъп (Open Access Journals)
От институционални хранилища (Institutional Repositories)
Използвам универсални търсачки (например, Google)
Използвам специализирани информационни търсачки (например, Google Scholar)
Използвам научни информационни търсачки (например, Scirus, Scitopia)
Използвам източници с отворен достъп (например, OAIster, DRIVER, RePEc)
Извършвам търсене в абонирани бази данни на институцията
Извършвам търсене в свободно достъпни бази данни
Обращам се към библиотечния персонал
Използвам услуги за междубиблиотечно заемане
Моля колеги в чужбина да ми изпратят копия на пълнотекстови документи

4. По какъв друг, не споменат по-рано, начин често получавате пълнотекстови документи в своята област?

5. Какъв стандарт или стил за библиографско описание и цитиране на източници най-често използвате при подготовката на научни работи и публикации: ✪

Не използвамПонякогаЧесто
ISO 690 и ISO 690-2
APA (Американска психологическа асоциация)
MLA (Съюз на съвременните езици)
Харвардски (Harvard)
Използвам свой стил на описание

6. Какъв друг, не споменат по-рано, стил на библиографско описание често използвате в своите научни статии и публикации?

7. Насърчава ли вашата институция публикуването на научни изследвания в списания с отворен достъп? ✪

8. Достъпни ли са публикуваните от вас научни работи в отворен достъп (можете да изберете няколко варианта): ✪

9. Има ли институционално хранилище във вашето работно място? ✪

10. Коя институция представлявате? ✪

11. Вашата възраст ✪

12. В коя страна живеете в момента? ✪

13. В коя научна област провеждате исторически изследвания (можете да изберете няколко варианта): ✪

14. В коя научна дисциплина най-често провеждате исторически изследвания: ✪

15. Ако решите да споделите своя опит или имате препоръки относно отворения достъп, ще се радваме да чуем вашето мнение. Искрено благодарим за вашето време