Учене(я), език(ци) и стереотип(и)

любимият ми метод на учене е да живея в чужбина, заобиколен от хора, които не говорят на друг език с теб, освен на този, който учиш.

работеше добре

радвам се на знанията си по английски.

руският език научих, когато бях в училище, но това не беше достатъчно, за да говоря свободно. от детството си винаги гледах всички филми на руски език, което беше основната причина да мога да говоря свободно и да пиша свободно на руски. но говоренето ми е по-добро от писмените ми умения. коренът на турския език е същият като този на майчиния ми език. затова винаги разбирам, говоря и пиша свободно на този език. нашата култура, език и религия са много сходни помежду си. така че не беше трудно за мен да науча турски от телевизионни програми, филми, песни и сериали. що се отнася до литовския, трябва да кажа, че учех този език в университета, защото уча в литва. и намерих този език по-труден от всеки друг език. сега спрях да уча литовски, защото в университета имам други езикови курсове, наистина е трудно да се учат повече езици едновременно. осъзнах, че разбирам повече, отколкото мога да говоря на литовски. защото се страхувам да не направя граматически грешки, докато говоря.

повторението е майка на науката.

уроците по език в училище страдат от предписателен начин на мислене относно езика. децата все още се учат как трябва да пишат, вместо да бъдат мотивирани да създадат собствен стил (в съответствие, разбира се, с граматиката или приемливостта на този език).

на немски, граматиката на превода, която ме накара да мразя езика. това е език, който винаги е бил описван като труден и, както би казал баща ми, е език, създаден да дава заповеди и да продава риба на рибния пазар. на английски, преминах през няколко различни метода на учене, някои от които бяха по-успешни от други. игри, когато бях малък, които ми дадоха доста солидна основа в речника, но не помогнаха изобщо за говорене или писане. старомодна граматика на превода в училище, която ми помогна да разбера малко по-добре структурата на езика, но не ме научи как да говоря, а с помощта на моите лингвистични класове в университета научих повече за корените на езика, което води до по-добро разбиране на самия език. но наистина, живеейки в англоговорящи страни, където трябваше да използвам всичките умения, които бях научил, за да комуникирам с другите, направих най-голям напредък. датски, научих го чрез метод, следвайки книга. в крайна сметка, знаех малко повече за страната дания, но езикът все още е доста труден. мога да разбера някои думи и да ги свържа в изречение само ако имам книгата не твърде далеч. японският беше научен в курс по граматика на превода в началото, което ми помогна да оценя структурата на езика по-добре. след това получих класове по разбиране, които ми помогнаха да изградя речника си. много се интересувам от японската история и цивилизация, така че научих много и за тях. въпреки че не съм практикувал редовно, все още мога да разбирам неща, с които съм запознат.

научих се по много различни методи, така че не мога да го опиша: фактът е, че говоря по-добре английски, когато говоря с хора, които говорят английски, говоря по-добре японски по същия начин... аз съм за учене на работното място!

обичам да ми обясняват граматиката - мога да практикувам всичко останало сама, но да чета граматика сама е просто прекалено. курсовете, които очакваха да правя това, бяха ужасни. мразя упражненията за слушателска разбираемост, наистина са фрустриращи и чувствам, че бих научила повече, ако просто слушам, без да се опитвам отчаяно да отговарям на въпросите. много учебници са толкова хетеронормативни, че боли физически. (също така, защо изобщо бихте искали да включите любовна история, просто не го разбирам.) обичам курсове, които не следват най-обичайните модели, като комбиниране на цветове и дрехи, това е скучно. числата са ужасни за учене, и в моя роден език имам трудности с тях, така че не бързайте с тях. да, много езици са свързани с държави, но това не означава, че искам някакъв националистически патриотизъм 101, това основно ме отблъсква.

уча език много по-бързо, когато го правя сам в страната, която го говори, отколкото в училище, дори и да ми трябват някои уроци по един или друг начин, за да овладея писмената страна на езика. що се отнася до комуникационните умения, според мен няма нищо по-добро от това да бъдеш заобиколен от целевия език.