Учене(я), език(ци) и стереотип(и)

испански: аудиолингвистичен метод; фокусиран върху говоренето, което работеше много добре. не толкова върху граматиката, но граматиката му е лесна, така че не беше толкова необходимо. френски: фокус върху граматиката, което беше много трудно и все пак не проработи, така че сега не знам граматика, нито говорене. английски: фокус върху всичко, от дълго време, работеше много добре. литовски: работеше доста добре, но изисква много инициатива. но методът, слушане + говорене + граматически упражнения, проработи добре.

училището или частните курсове ми дадоха стабилна основа за граматическия и конструктивния аспект на езика. но изучаването на 'сухата' и техническа част беше само за начало, взаимодействието с носители на езика и в основни линии прилагането на знанията ми в практика е това, което най-много помогна в процеса ми на учене на езика.

досега съм научил само основите. мисля, че човек може да развие доста добър акцент и умения за слушане, в сравнение с начина, по който обикновено се преподават езици (в класна стая в училище). като се има предвид, че слушам аудиото само по пътя си към/от офиса, мисля, че е наистина страхотно.

всички 4 компетенции бяха считани за важни. мисля, че този метод работи добре. въпреки това, "грешката" се считаше за нещо лошо в училище, така че се страхувах да говоря или да правя грешки и да получа лоша оценка. в университета не е толкова лошо.

все още не мога да говоря на този език.

ученето на език изисква всички методи - говорене, писане, слушане. всички тези неща ги получих в лекциите си и съм щастлив от това, защото наистина помага. особено говоренето, защото няма да научите език без много практика.

устната продукция беше твърде малко обработена. нуждаех се да живея в чужбина, за да подобря английския си и да го използвам правилно в ежедневието.